САМУ̀РЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на самур (в 1 знач.); самуров, зибелинов, зибелинен. Руският цар е заповядал на своите пратеници да вземат в Цариград от Ив. Кошурин 300 рубли за дадените му в Москва самурени кожи. Ив. Снегаров, ИОА II, 194. Самурена опашка.
2. Който е направен от кожата на самур; самуров, зибелинен, зибелинов. На главата си той не носи бяла чалма с меки гънки, а висок самурен калпак с възвърнато настрани дъно. Й. Йовков, СЛ, 131. Всички бяхме облечени в най-новите си дрехи, а той беше наметнал и дебелия си самурен кожух, макар да не беше студено. Ст. Чилингиров, ХНН, 161. От самурената якичка на късата ѝ връхна дреха се подаваше изтеглена нагоре тънката, набръчкана шия. Д. Талев, ПК, 422. Когато Хюсеин дойде, набързо го накара да донесе две кесии и един самурен кюрк, подплатен със зелена чоха. Стр. Димитров, П (превод), 87. Самурено палто.
3. Който се отнася до плата самур; самуров, зибелинен, зибелинов. Самурена подплата.
– Друга (диал.) форма: саму̀рян.