САНГВИНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Псих. Който се отнася до сангвиник. Хипократ въз основа на темперамента различава 4 основни типа висша нервна дейност – меланхоличен, холеричен, сангвиничен и флегматичен тип. Биол. VIII кл, 131. При сангвиничен темперамент, с весел поглед върху живота, Стоянов е стоял далеч от всичко утопично и всичко радикално в обществените идеи. М. Арнаудов, БКД, 56. Покатоличването подхранва у Лора природното ѝ разположение към съзерцателност и обуздава нейния сангвиничен нрав. М. Кремен, РЯ, 314.