САНИТÀРНО-ЕПИДЕМИОЛОГЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до санитарни и епидемиологични въпроси, дейности. Основните мероприятия по медицинското осигуряване на населението от поражение с бактериологично оръжие включват: организиране на непрекъснат санитарно-епидемиологичен надзор на въздуха, водата и храната. Н. Иванов и др., ГО, 35. От направените изследвания от санитарно-епидемиологичния институт в Стара Загора се установило, че водата е негодна за пиене вследствие на замърсяването ѝ с химикали от селскостопанското летище, построено в съседното село. М. Маламов и др., БП, 32. Когато канализационните съоръжения не отговарят на санитарно-хигиенните изисквания, се премахват по нареждане на санитарно-епидемиологичните служби на общините. Ат. Ковачев, Г I, 397. Забранява се настаняването на войските в населени пунктове, които не отговарят на санитарно-епидемиологичните изисквания. ДВ, 2008, бр. 75, 83. Санитарно-епидемиологични стандарти.
◊ Санитарно-епидемиологична станция. Спец. У нас в периода 1950 – 1966 г. – учреждение от мрежата на здравеопазването, което провежда и контролира санитарните и противоепидемичните дейности в даден район като санитарна инспекция на училищни, хранителни, промишлени и др. обекти, борба с острите заразни болести, организиране на здравната просвета; санепидстанция. След 1950 г. в санитарно-епидемиологичните станции са създадени паразитологични лаборатории, които поемат функциите на противомаларичните станции и подстанции. М. Георгиев и др., ИМНБ, 220. Във всеки околийски център се изграждат поликлиника, противотуберкулозен диспансер и санитарно-епидемиологична станция за надзор върху хигиената и за профилактична дейност. Л. Йончев и др., КИД, 288.