САНИТÀРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на санитар (в 1 и 2 знач.); санитарен. Санитарят редник Георги Д. Чоралиев се отказва от санитарския си знак – червения кръст – и не само превързва в най-предната бойна линия ранените, но в решителни моменти сам грабва шмайзера и бомбите, за да се нахвърли срещу врага. Ат. Семерджиев и др., ОВ IV, 238. Санитарска престилка.
2. Който се отнася до санитар (в 1 и 2 знач.); санитарен. – Ще гоним Черната скала – забеляза той като компетентен в санитарската служба. Л. Стоянов, X, 69. Много от мъжете, учещи в Заведението, бяха с офицерски звания, а момичетата – със завършени санитарски курсове. Прост., 2011, кн. 3, 12. Санитарски дейности.
3. Който се състои от санитари. Главната медицинска сестра и старшите медицински сестри на отделенията създават необходимата организация на дейност на сестринския и санитарския персонал. ДВ, 2005, бр. 8, 8. Санитарски състав.