САНКЮЛÒТ м. 1. Обикн. мн. Истор. По време на Френската буржоазна революция (1789 – 1799) – прозвище на радикално настроените революционери републиканци, произхождащи от третото съсловие (свързано с това, че мъжете от бедните съсловия, за разлика от представителите на аристокрацията и буржоазията, са носели дълги панталони от груб плат, а не панталони до коленете и дълги чорапи). Исканията на санкюлотите за социално равенство не могат да бъдат приети от ръководството на якобинците, тъй като те противоречат на същността на буржоазната революция. П. Петков, ДВЕ, 18. Обществото изразява недоволство от политиката на Дантон и Барер поради назначаването на бившия аристократ Александр Боарне за министър на войната на мястото на санкюлота Бушот. Р. Ташева, Я, 107. Секциите, подкрепявани от буржоазията, поискали да се обезоръжат и накажат членовете на старите революционни комитети, които били санкюлоти. Н. Станев, ИФР, 304. Демократичните идеали укрепиха толкова много французкия народ, че така наречените санкюлоти запазиха Франция от нашествието на войските на абсолютизма, които искаха да угасят огъня на свободата. Л. Каравелов, Събр. съч. IX, 1968, 143.
2. Прен. Човек от простолюдието, бедняк. Вилата не е кой знае какво, но има две безспорни преимущества. Прибави към това един зелен двор с рози, дръвчета на плод и ще разбереш как един роден санкюлот стана собственик. Ем. Манов, ПС, 10. След дълги митарства установих се в Кайро. Тук намерих работа, плащана съвсем скромно. Да върша търговия не мога, защото съм бежанец и санкюлот – вземай каквото ти дават и се благодари Богу. ХудК, 1927-1928, кн. 1-2, 15. // Войнствено настроен човек от простолюдието. Докато санкюлотите окупират финансовия център, институционалните парични мениджъри предпочитат да действат по друг начин. Класа, 2011, бр. 1123, 13. Към ония [неприятели] на север аз имах отровно, непобедимо презрение – и сега дори се отвращавам да произнеса името им: за мен това не бе народ, а тълпа от санкюлоти, сбирщина от духовни лилипути, страхлива и безкрайно нищожна. Х, 1924, кн. 31, 23-24. По едно случайно стечение на обстоятелствата буйствующите санкюлоти и преторианци ме провъзгласиха за главатар. Това не стигаше – те пожелаха да ме изберат и за сенатор. Свет., 1911, бр. 75, 2.
– От фр. sans-culottes ‘без кюлоти’.