СÀНПÒСТОВЕЦ, мн. -вци, м. У нас предимно в периода 1944 – 1989 г. – член на санпост. Санпостовците се упражняват и в оказване на първа помощ в зона, заразена от бойни отровни вещества. Ив. Димитров, БЧК, 125. Освен оказването на първа помощ санпостовците се грижат за хигиената и санитарния порядък в техните райони и за внедряването на здравни навици сред трудещите се. Серд., 1952, кн. 1-2, 74.


Източник: Речник на българския език (онлайн)