САНСКРЍТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до санскрит. Интересът към езика е централен за индийската интелектуална традиция. Историята му се простира хилядолетия назад във времето. За период от близо три хилядолетия могат да се проследят поне дузина различни школи на санскритска граматика. А. Личева и др., ЕПЛТ, 532. Преводът на Жуковски е направен от немския на Рюкерта, който превежда направо от санскритския оригинал. Мис., 1902, кн. 10, 682. Днес обаянието от санскритската старинност поизчезна, защото не всичко в тая стара писменост е тъй старо, както се предполагаше. СбНУ XIX, 65.
2. Като същ. санскритски м. Езикозн. Санскритски език; санскрит. Индийската конституция предвижда хинди, основан на санскритски, да стане официален език на федерацията. Т. Кюранов, АП, 39. Ето какво си спомня акад. Иван Дуриданов за своя преподавател от Университета [Ст. Младенов]: „Посещавах и неговия курс по санскритски заедно с двама-трима колеги“. Л. Крумова-Цветкова и др., ЖПН, 16. Първите писмени паметници в Камбоджа на санскритски датират от първата половина на V век. В. Петков, К, 36.
◊ Санскритски език. Езикозн. Литературно обработена форма на древния и средновековния индийски език, принадлежащ към индоевропейското езиково семейство, на който има запазена богата литература; санскритски, санскрит. Надълго и широко Раковски изтъква най-напред родството между българския и санкритския език, между българските обичаи и индийската митология. Б. Пенев, БЛ, 210. Думата йога има древен произход. Тя идва от санскритски език и означава единение на човека с някой предмет от света или на човека със самия него. К, 1963, кн. 3, 38.