СÀНСТЕФÀНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до Сан Стефано, малко селище в Турция (днес квартал на Истанбул с друго име), разположено на брега на Мраморно море, където на 3 март 1878 г. е подписан мирният договор, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878).
2. Който се отнася до решенията на подписания в Сан Стефано мирен договор, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878). През лятото на 1878 г. бил свикан Берлинският конгрес, на който санстефанска България била разединена. Ист. VII кл, 88. Господин Попов изпрати днес отговора си, в който констатира, че България вече е отстъпила много, като не е поискала нито дунавската, нито санстефанската граница, а е стеснила исканията си до минимума за границата от 1912 г. ИДА, 1992, кн. 63, 122. Най-голямата опора на българите в русите беше доверието им към нас, което създаде санстефанския идеал. Стамболовият режим направи всичко да го разколебай и това покъртено доверие е трънливата сеитба, именно която даде плодовете си. Бълг., 1902, бр. 485, 2.