САНТЍМ1 м. 1. Дребна монета във Франция, Белгия, Швейцария – една стотна част от франк. Кан – аристократичната красавица на Ривиерата, зимният курорт на принцове и милиардери, едничкото селище, може би, дето липсват спасителните надписи: „Ресторант – определена цена – 5 фр. [франка] и 50 сантима“. К. Константинов, ПЗ, 131-132. Той бил имал някаква си службица у един французки консул в Канада, та, види се, събрал е някоя пара, върнал се е в Париж, пропукал ги е до сантим и сега се връща пак в Америка, ама за какво? Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 30. Австрийский гулден е равен с 1 франка и 59 сантима. Т. Коджов, Р I, 76. Установяваше се и лотария, която даваше шанс да се спечелят още 2 франка и 14 сантима. С, 1888, бр. 210, 2.
2. Остар. Стотинка. Решаваме да продадем зимните си палта. Седем лева от моето, като по-ново, и пет за Димчовото. Преди войните това бяха доста пари. Хапнахме него ден, сръбнахме и до вечерта не остана ни сантим. Чудомир, Съч. III, 27. На излизане тати се обърна от прага към двама ни: „Дюкяна няма да напущате; ако пък прати офицеринът за ботушите, не му ги давайте без пари. Той е добър човек, но съм останал без сантим в джеба…“. Ст. Чилингиров, ХНН, 56. – Ще ти наброи парите до сантим. Всичко ще ти плати. Й. Йовков, ЧКГ, 213.
– От фр. centime.
САНТЍМ2 м. Разг. Сантиметър. Фелдфебел Стефанов нареди снощи да подредим дрехите и шапките си върху шкафчетата. Но да бъдели на една линия. Нито сантим напред или назад. Като по конец. А. Станоев, П, 26. – Анладъм, анладъм! – рече агата, като оглеждаше бабата сантим по сантим. Сега вече знаеше каква е тя, чак сега я виждаше добре. У нея нищо не трепереше, нито челюстта, нито ръцете, и тя не бе паднала долу, а просто седеше с изправен гръб и очите ѝ горяха като въглени. Г. Стоев, ЦЗ, 42. – Ама ти ли си пак бре, Личо, ти ли бре, чудо! Да съм те знаяла, че такова зло ще се извъдиш, да съм те била едно време, та сантим да не пораснеш. Д. Бозаков, ДС, 29. Тъй ме тресе, че пред очите ми се въртят само едни големи червени кръгове. А дойдат ли пред очите ми, на сантим от тях, изведнъж се превръщат в едно ничие лице със странно студена усмивка. В. Милев, РК, 96.
◊ Нито <на> сантим. Разг. Никак, ни най-малко. Всички, които заемат отговорни места, не могат нито на сантим да изменят на устава, защото той е кристализираната воля на всички членове. БЗ, 1922, бр. 22, 3.
– От фр. centime.