САНТИМЀНТ м. Книж. Мило, нежно чувство. Асен знае, че ще втълпим и на нея: той не те обича, той си има други, това е някаква негова приумица, някакъв експеримент или предизвикателство, най-вероятно някаква умозрителна задача, интелектуална авантюра. Той и сантименти! Бл. Димитрова, Лав., 224. Пое я [книгата] в ръцете си и я разлисти. Архаичен език, какъвто е бил в началото на двайсетте. Сладникавост, сантимент, ох и ах, сълзливост, това ли бе нужно днес на българина? Въздъхна. Остави книгата. В. Люцканова, И І, 40. Това е идея: да декорирам някоя от вътрешните стаи в кървавочервено. С ретро мебели. – Всичко туй ще го изхвърля. Стари боклуци! Не бива да жертваме удобството заради сантимента, нали? Г. Величков, НУ, 153-154. – Продължаваме напред. Това е главното. Другото, както казах, са празни приказки и сантименти. Ти да не мислиш, че не ми е мъчно за Малин Новаков? Мъчно ми е. Но… няма как! Трябва да вървим напред… Черемухин, ТБ, 47.
– От фр. sentiment ‘чувство’.