САНТИМЕНТАЛЍСТ м. 1. Литер. Представител на литературното течение сантиментализъм. Общото между сантименталистите и романтиците се изразява преди всичко в тяхното отрицателно отношение към рационализма и псевдокласичната литература, която за тях е безжизнена, лишена от чувство и поезия. Б. Пенев, ЗР, 166. И ето я панорамата на литературата ни с нейните върхове: сантименталистът Петко Славейков, който е романтик и реалист, критическият реалист Любен Каравелов, който е и сантименталист, и понякога романтик, реалистът Христо Ботев, който е в еднаква мяра и реалист, и романтик. П. Зарев, Съч. I, 40. Произведенията на руските сантименталисти са популярни в Европа, преведени са във Франция и Германия още в края на XVIII век. В България те са известни през Възраждането. ГСУФСФ, 1996, т. 86, ч. 2, 33.
2. Човек, който проявява сантименталност (в 1 знач.). Съвременният професионален спорт очевидно не е за сантименталисти. Той открива простор за задоволяване на атавистичния подтик за придобиване. Ж. Проданов, ФО, 61. Аз възприемам действителността такава, каквато си е, ям, пия, размножавам се, никакъв сантименталист, нито човек, който обикаля около човеците. Гео Милев, Съч. III, 2007, 201. Не знам дали това ме прави сантименталист, но заобичах да чета колекционерските картички със стари текстове. ЛВ, 2015, бр. 31, 14. Нам ни се подхвърля, от известно място, че сме били сантименталисти в политиката, че не сме разбирали какво изискват държавните интереси, че това, което правим, било романтизъм, а не една реална политика. Мак., 1924, бр. 151, 1.
– От фр. sentimentaliste.