САНТИМЕНТАЛЍСТКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Литер. Който се отнася до сантименталист (в 1 знач.) и до сантиментализъм (в 1 знач.). Възрожденските песнопойки например боравят с фолклорни, сантименталистки и романтични формули, с античния митологичен език, припознат като класически и едновременно като модерен, литературен. К. Косев и др., ППД, 359. Любов заради самата любов просто няма, дори и в най-сполучливите сантименталистки образци (като „Бедната Лиза“ на Карамзин). Култ., 2004, бр. 32, 4. Сантименталистки патос. Сантименталистки роман.