САНТРÀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до сантрач (в 1 знач.). Най-вероятно по същите причини първият сантрачен пояс в извивката на апсидата над цокъла е външен. А. Попов и др., КСТ, 14. Градежът е от ломени камъни, споени с бял хоросан, и вътрешна сантрачна система. Цв. Дремсизова-Нелчинова и др., АП, 26. Сантрачни греди.