САНТУ̀Р м. Струнен музикален инструмент, разновидност на цимбала, характерен за Индия, Иран, Турция, Армения и др. По всяка вероятност първият струнен инструмент, при който струните се удрят с механични чукчета, е персийският сантур. Стр. Николов, КОК II, 366. На една малка открита дървена естрада седят двоица музиканти, един с цигулка, другият със сантур. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 50. Имат обичаи някои си да разправят с нозете си и с ръцете си, като че свирят сос сантур. Р. Попович, Х, 120.
– От араб. през тур. santur.