САПОТЀКИ мн., ед. (рядко) сапотèк, м. Истор. Древно индианско племе с висока материална култура, населявало южната част на днешно Мексико. В края на IX – началото на X в. цяла Централна Америка се подлага на нашествието на номадски племена от север, които унищожават културата на сапотеките. В. Григорова, ИЦ (превод), 168. В днешната мексиканска област Оахака, дето живеели в старо време сапотеки, има развалини. Най-добре са запазени развалините на Митла – величествени сгради. Н. Райнов, ИПИ II, 163. Сапотеките създават една от най-ранните индиански цивилизации – още около 1500 г. пр.н.е. ЧБ, 2013, бр. 81, 32.
– От индиан.