САПРОФÀГ м. Биол. Организъм, който се храни с разлагащи се органични вещества. Гъсениците на повечето видове живеят в почвата, на листата и др. Обикновено са растителноядни, но се срещат сапрофаги, хищници и даже паразити. Т. Генов и др., З, 133. При мухите от това семейство [Carnidae] се наблюдава доста голямо разнообразие в устройството, както и в биологията им. Ларвите им са сапрофаги. Кр. Тулешков, НП, 128. Главната маса на почвените организми са сапрофаги. М. Манолов и др., Е, 131. Съществуват цял ред от животни, представители на разни класове, които в биологията са известни под името сапрофаги. Това не са паразити, защото не живеят на чужд гръб. НВ, 1897, кн. 10, 1123. Много насекоми са сапрофаги.
– От гр. σαπρός ‘гнил’ и φάγος ‘ядящ’.