САПРОФЍТ м. Биол. 1. Организъм, който се развива в друг организъм приемник и се храни от веществата в него, като при обикновени условия не му вреди, не е болестотворен. Вазомоторните смущения на трахеобронхиалната лигавица улесняват развитието както на попаднали отвън микроорганизми, така и на съществуващите сапрофити в горните дихателни пътища (пневмококи, катарални микрококи). М. Василев и др., ВБ, 51. В редица случаи приложените мощни противомикробни средства наред с вредните за организма болестотворни микроорганизми убиват и някои сапрофити (неболестотворни микроби). Н. Тонкин, HЗЛ, 44. Върху здравата кожа има редица бактерии, които живеят като сапрофити и благодарение на киселата секреция на потните жлези не могат да станат вирулентни. Ц. Михов и др., КП, 108.
2. Организъм (бактерия, гъба, някои висши растения и др.), който се храни с мъртва тъкан, с остатъци от растения и животни, като превръща органичните вещества в неорганични. Бактерии, които си набавят хранителни вещества от трупове или разградена органична материя, се наричат сапрофити. Биол. IX кл, 2001, 112. Много от паразитите [по тютюна] са в състояние да преживеят, като сапрофити, ред години върху растителните остатъци в почвата. Д. Атанасов, БТ, 12. По-голямата част от развиващите се върху дървесина гъби са сапрофити. Пр, 1953, кн. 6, 4.
– От гр. σαπρός ‘гнил’ и φυτόν ‘растение’.