САПРОФЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Биол. 1. За организъм – който живее, развива се като сапрофит. Полезните и неутралните микроорганизми в зависимост от техния начин на хранене се наричат сапрофитни микроби за разлика от болестотворните, които са паразити. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 7. Листата на растенията там са изгорели и вече се развиват сапрофитни гъби. Агр., 2014, бр. 34, 35. Сапрофитните бактерии, които се развиват върху болните тъкани, могат да се развият много по-бързо от патогена или да забавят растежа му върху средата. ДВ, 2007, бр. 28, 31. И двата вида принадлежат към категорията на сапрофитните орхидеи, поради което тяхното вегетативно съществуване под земята е напълно възможно. ПЗ, 1932, кн. 4, 51.
2. Който е характерен за такъв организъм. Едни от бактериите, които се хранят несамостойно, приемат органични вещества от умрели животни, растения и от хранителни продукти. Такъв начин на несамостойно хранене се нарича сапрофитно хранене. Бтн VI кл, 72-73. Разни видове Fusarium се срещат редовно по изсечените тютюневи растения от всички наши важни тютюневи райони. Те всички са почвени организми, водещи сапрофитен живот в почвата. Д. Атанасов, БТ, 20.