САПУНДЖИЛЪ̀К, мн. няма, м. Простонар. Сапунджийство, сапунарство. Сапунджилъкът бил така също силен еснаф в Стара Загора. В града имало 15 сапунджийски работилници и 150 сапунджийски дюкени в чаршията и по махалите. Д. Илков, ПИСЗ, 103. „Ти от Златитрап ли си?“ „Не съм, от Филибе съм, ами си купих нивата в Златитрап да поминувам, че сапунджилъка не вървеше.“ К. Гълъбов, Г, 202. Турците задържаха за себе занаятите: табаклък, сапунджилък, налбантлък и сарачлък; българин не беше възможно да упражнява тези занаяти. СбНУ XIII, 376.


Източник: Речник на българския език (онлайн)