САПУНДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. В миналото – човек, който произвежда или продава сапун; сапунар. В някои от турските тогава села живеели по едно или няколко български домакинства. Това били занаятчии (абаджии, сапунджии, колари, подковачи и др.), които обслужвали местните жители, като пребиваването им в съответните селища не било постоянно. А. Гоев, НКБ VII, 96. Около сергиите на пещерските свещари и сапунджии по цяла нощ светеха дузина запалени свещи. Д. Яръмов, БП, 84. В Стара Загора само сапунджиите можали да продават сапун; нито бакали, нито други някои търговци в града имали това право. Д. Илков, ПИСЗ, 103. Наклади ма, Радо, буен огън, / за да гора, Радо, да изгоря, / та да стана, Радо, ситен пепел, / та ма продай, Радо, сапунджию, / да направи, Радо, раки сапун. Нар. пес., СбНУ XLVI, 171.