САПУНЍСВАНЕ ср. Отгл. същ. от сапунисвам и от сапунисвам се. Като председател на бръснаро-фризьорската кооперация „Фигаро навсякъде“ Кочо Дочев въведе сухото бръснене. При него – с едноминутно налагане върху лицето на гореща и влажна кърпа – се спестяваше сапун и време от сапунисването. Тарас, СГ, 5. Миене, триене, сапунисване, бърсане, чесане, приглаждане, обличане, сичко това ще трае тъкмо два часа. Ил. Блъсков, ПБ I, 96. Павлина: – Мрачен като самата мирова скръб! Кой кого сапунисваше? Мими: – За съжаление разговорът беше по-съдбовен от обикновеното сапунисване. Др. Асенов, И, 19.


Източник: Речник на българския език (онлайн)