САПУ̀НЧЕ1, мн. -та, ср. 1. Умал. от сапун (в 1 знач.). Нели стъпи на сапунчето, хлъзна се и падна. Натърти си хълбока, стана синьо. В. Бончева, АП, 57. Беляза той по-късно със сапунчето по обърнатия разкроен плат бели следи, повдига предницата, набожда иглички по разкъсаните тропоски. З. Сребров, Избр. разк., 139. Троянски гаванки с македонски шевици, копривщенски килими със съвременни мотиви, пасти за бръсначи, сапунчета за лекета, паници, буркани, гърнета и хора, хора, хора… Чудомир, Съч. ІІ, 7-9. Тя си купи ръкавички, редки аромати, сапунчета миризливи. П. Р. Славейков, ДБ (превод), 15. Ароматизирано сапунче.
2. Обикн. мн. Остар. Супозитории, свещички. При силни болки аз употребявам гореспоменатите сапунчета (гледай рецептата брой 12). ЖС, 1898, бр. 14, 110. Сапунчетата (супозитории) са тъй също добри средства против упоритото и обичайно запичание. МСп, 1888, кн. 5, 70.
САПУ̀НЧЕ2, мн. -та, ср. Многогодишно тревисто растение от семейство карамфилови с бледорозови цветове, които се пенят при разтриване във вода, с употреба в народната медицина; сапуниче. Saponaria officinalis. Сапунче (Saponaria officinalis). Кога боли някого глава, счукват листата и стъблата от това цвете и превръзват с тях главата и слепите очи на болния. Ц. Гинчев, ПНД, 84. У нас растат сапунчето, игликата, чувенът. Техните сапонини са се използували за изпиране на тъкани, боядисани с нетрайни бои, които иначе се повреждат от сапуна. К, 1969, кн. 8, 37.