САПФЍР м. Минер. Прозрачен минерал с тъмносин цвят, разновидност на корунда, който се употребява като скъпоценен камък в бижутерията. На именния ѝ ден той ѝ поднесе едно брилянтово перо с най-блестящи лазурни сапфири и едри топази. Ив. Вазов, Съч. XI, 151. Златари и резбари работеха от тъмно до тъмно поръчки от тънка златна жица, сапфир и изумруди – едри и бляскави, каквито градът не бе виждал дотогава. П. Константинов, ПИГ, 24. – Тези два сапфира ми даде преди години една знатна жена в Бизанс, а белият корналин до тях се рядко намира: той е цена на петдесет отбрани роби. Н. Райнов, КЦ, 128. Смарагда, топаза, сапфира и пиропа са имаха за най-скъпи украшения. И. Алдженов, ВК (превод), 21. ● Обр. По листата на акациите, под които крача, блещят хиляди диаманти, изумруди и сапфири. Д. Калфов, Избр. разк., 336.
– От гр. σάπφειρος.