САПФЍРЕН, -а, -о, мн. -и и (поет.) -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който е от сапфир. Графът дойде рано. Имаше нужда от осемдесет хиляди франка, за да избави младата жена от двама-трима кредитори и да ѝ купи сапфирен накит, който тя страстно желаеше. М. Масларова и др., Избр. тв III (превод), 697. При възпроизвеждането на механичния запис по каналите на записаната бразда се движи твърда стоманена или сапфирена игла. Т. Кръстев и др., СТ, 265. Няколко династии са наредени една до друга във вечния мир, отровата в сапфирените пръстени е изветряла. Н. Инджов, ПП, 125. Едва през 1963 г. технологично се реализира схема [на транзистор], при която е насложен кристален силиций върху сапфирена изолационна подложка. РТЕ, 2000, кн. 10, 5. Сапфирени обици. Сапфирена огърлица. Сапфирени копчета за ръкавели. Сапфирена брошка.
2. Прен. За цвят – който е син и наподобява цвета на сапфир. Тя беше препасала кръста си с накъдрена бяла престилчица, а косите ѝ поддържаше забрадка със сапфирен цвят. А. Гуляшки, ДМС, 42. Диамантът е с много рядък сапфирен цвят, притежава забележителна чистота и се характеризира с перфектни пропорции. Д, 2013, бр. 267, 34. През слънчевите ми очила изгорелите от жегата поля изглеждат синкави, а небето е добило невероятен сапфирен оттенък. М. Радева, КБ (превод), 138.
3. Прен. Поет. Който е със син цвят, наподобяващ цвета на сапфир. Сега то [детето] лежеше съвсем неподвижно, не дишаше и не въртеше безумно помътнелите си сапфирени очи. Д. Димов, Т, 636. На запад пък била море земя: със зелени талази – гори кестеневи, със зъбари и усои, по които се синеят нови небеса – сапфирени реки и езера… Македония било то, хубава и широка. А. Страшимиров, А, 196. На западната част на полуостров Букит районът е осеян със снежнобели плажове, зашеметяващи с романтичната си красота залези и сапфирени вълни, по които се движат пъстроцветни рибарски корабчета. Земя, 2008, бр. 195, 14. Неземна красота и безпределна любов прозираше във всяка нейна дума, във всяко нейно движение и във всеки поглед на нейните сини сапфирни очи. Възр., 1922, кн. 5, 134. Сапфирено небе.