СÀПЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от сап2. Част от мотичка, направена от клоновете на рога. Запазена е острата половинка с част от дупката за сапчето. ПСп, 1908, кн. 9-10, 653. Дървеният човек турил при себе си наред синия камък и черното ножче, та си приказвал отвътре: „Стани, ножче с черно сапче, та ме прободи“. Нар. прик., БНТв ІХ, 459.