СÀРАЛИЯ, -та, мн. -ии, м. Диал. Епилептик. Децата на родители, болни от сара, биват умоповредени. От близначета на такивато родители едното бива умоповредено, а другото саралия. МСп, 1888, кн. 1, 16.
САРАЛЍЯ ж. 1. Вид сладкиш – сладка сиропирана вита баничка; саралийка. От притеснение се натъпкаха до пръсване. Някаква риба, пълна с кости, тлъста супа с топчета, ракия преди и след супата, пържоли, вино на корем, отново ракия, баница, тиквеник, сладко, ликьор, а като капак на всичко – саралия. В. Пламенов, ГШ, 54-55. А Захара е седнала, та ни се гордее със своите милинки, Ени-Захара със своите саралии, Пловдив със своите кокони, с киселото мляко на арапинът при шадраванът. Смешни градове, смешни граждане! Л. Каравелов, Съч. VII, 2.
2. Диал. Вид тестено изделие с плънка от сирене. От онова време [осемнадесети век] датират и първите симиди и саралии (симид с бучка сирене в средата). Ив. Коларов, Е, 36. Тълпата шумеше край продавачите на сладкиши и топли саралии. А. Христофоров, А, 238.
– От тур. диал. saraylı ‘вид сладкиш’. – Друга (диал.) форма: сарайлѝя.