САРАПÀРИ мн. Древно тракийско племе, обитавало територии в съседство с арменците и персите, известно с войнствения си характер и жестоките си обичаи. Узнаваме за местни обичаи на такива тракийски племена като гети, мизи, сарапари и др., които се срещали само у тях и не били познати на другите племена. Така напр. сарапарите практикували отрязване на главата или одиране на черепа на убития неприятел. Д. Ангелов, ОБН, 60. Най-накрая авторът ни удивлява с факта, че една колония от траки се настанила над Армения и ни ги описва като една раса от диви и неукротими планинци. Съседите ги именували сарапари, сиреч главорези. Н. Владикин, ИДТ, 78. Сарапари с дива мъст са драли черепа на врагове убити. В. Марковски, ПЗ, 32.