САРÀФ м. 1. В миналото – човек, който се занимава с размяна на пари и с търговия със злато; сарафин, банкер, банкиер, банкир, менял. Към седем часа Иван го свари в схлупения му дюкян, денят вече беше къс, чаршията тъмнееше, сарафът се готвеше да спуска капаците и да затваря. Вл. Зарев, Л, 137. Сви в една малка уличка, където се намираха малките дюкянчета на арменските и гръцки сарафи. В едно от дюкянчетата изглежда размени пари и дълго шушука със стария остронос, приличен на плъх сараф. П. Незнакомов, МА, 94. Тоя стол по италиански ся казва банка, и от това останало да ся казва банка и самата търговия, която ся прави с разменяване златни и сребърни пари, а пак който връти такъва тръговия да ся нарича банкиер (сараф). Лет., 1874, 208.
2. Разг. Собственик на обменно бюро или служител в обменно бюро.
– От араб. през тур. sarraf.