САРÀФИН, мн. сарàфи, м. Остар. Сараф (в 1 знач.). Някой беше го видял при един сарафин. Помислиха, че най-после златото на откраднатия венец излизаше налице. Й. Йовков, Ж 1945, 252-253. – Събрах по едно време пари, от залъка си делях... Отивам при сарафина да ѝ купя нещичко. Верижка с медальон. Н. Стефанова, ПД, 123. Вземем, та продадем магарето, та у градо, при сарафино. Преброим ги [парите] на сарафино, купим четири жълтици, оплачем ги, па – у ръцете на адвокатино. М. Георгиев, Избр. разк., 214. На масата на един сарафин имало сложени няколко кесии с пари. Минал един човек, грабнал една от кесиите и се изгубил из улиците. БЗ, 1891, бр. 323, 3.