САРАФЛЪ̀К, мн. няма, м. Остар. 1. Сарафство. И гърците, ако искат да живеят отделно като народ, трябва да се разпръснат по цяла Европа и да правят сарафлък или да продават халва. Л. Каравелов, Събр. съч. VII, 1967, 228. В новите си местожителства те [прилепчани] се отдават главно на търговия, едра и дребна, бакалия, предприемачество, сарафлък, часовникарство и пр. ИБГД, 1941, т. 9, 172. Тъй също ще му е позволено [на дружеството] да ся занимава и с някои видими полезни за него дела, като с комисиона, сарафлък. С. Попов и др., ТБП, 15. Яничарете тука се занимават със сарафлък: дават на християнете пари с лихва, като им вземат сто на сто за три месеца. ПСп, 1884, кн. 7, 72.
2. Заплащане, такса за размяна на пари, злато и др. В този пазар, както и всичките турски пазари, липсвали дребни пари за размяна и на едно меджидие се зимали 2 – 3 гроша сарафлък. ИВАД, 1911, т. 4, 54.