САРÀФСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до сараф и до сарафство. – Чий е този сарафски дюкян, паша? – На Мавроди Манооглу, господарю. Първият сарафин на Филибе. П. Константинов, ПИГ, 103. Еничарските победи се забравиха – оджакът се превърна в пазарище, в кафене и сарафска чаршия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 129. Два-три дена „джелепите“ обикалят града, питат, разпитват, докато най-сетне намират Мушон бея на златарската чаршия, където евреинът има сарафски магазин. Н. Хайтов, ШГ, 144. Изпратен в Цариград, широко поле на търговска знатност и лесна сарафска печалба, той [Л. Каравелов] псува съдбата в парлива мъка бог знай по какво. П. К. Яворов, Съч. III, 1965, 238.