САРÀФЧЕ, мн. -та, ср. Остар. Умал. от сараф (в 1 знач.). Песен дълга, разказва всичко подробно, за какво е и чудо станало, как минали през Сливена града, как ограбили едно сарафче, как сарафчето отишло при паша да се плаче. Г. Божинов, КК, 204. Тук е легнало сарафче, / хранено само сос трици, – / патриот беше клетото, / спечели двеста жълтици! Хр. Ботев, Съч. 1929, 40.