САРАЦЍНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до сарацини или до Сарацинската империя. Но сарацинските корсари разрушили и задигнали красивата статуя. Гр. Угаров, ПСЗ, 42. Точно сега и над папските владения е надвиснала сарацинска заплаха. Н. Драгова, КО, 56. Церемониалмайсторът тръгва напред с дълъг позлатен жезъл в ръка и прави път за пищното шествие. Новобрачните пристъпят след него по дебелите сарацински килими, следвани от сродници, свитата и високите сановници. Ф. Попова-Мутафова, ДК, 170. Блъгарските посланици, дето бяха отишли при сарацините, и като се връщаха у България със сарацинските посланици, гръците им уловили кораба при Калабрия и закаруват на Цариград и блъгарските, и сарацинските посланици. М, 1857, 97.
◊ Сарацинска империя. Истор. През Средновековието – прието в Европа название за Арабския халифат. Науките и изкуствата в Сарацинската империя намират необикновен разцвет. Д. Петканова, КК, 38. Но в тесния кръг на тогавашната търговия имало някои страни, които били богати и развивали промишлена дейност. Такава била Византийската империя, докато съществувала, и Сарацинската империя. Г. Георгиев, БНН (превод), 382.
– Друга (остар.) форма: саракѝнски.