САРÀЧ м. Занаятчия, който изработва изделия, обикн. конска амуниция (седла, хамути, юзди, сбруи и др.), от дебела обработена кожа; седлар. Там била покритата чаршия, където в тесните дюкянчета турци сарачи изработвали конски такъми – седла, юлари, колани, капистри, а освен това силяхи и кобурлуци. Д. Мантов, ХК, 78. Бащата, дребен занаятчия сарач, на когото работата от ден на ден замираше, едва изкарваше за хляба. Нямаше материали и правеше само груб кърпеж. Б. Несторов, СР, 170. Ако пожарът обхванеше цялата чаршия, най-малко стотина бакърджии и сарачи щяха да останат на улицата и в града щеше да избухне страшен скандал. Ем. Станев, ИК III и IV, 300. Панталонджии, сарачи и бакали затваряха дюкяните си, завъртваха ключовете и бягаха към къщите си. Й. Йовков, СЛ, 86.
– От араб. през тур. saraç.