САРÀЧИН, мн. сарàчи, м. Остар. и диал. Сарач. Тоя човек, един ден през лятото на 1876 година, бе седнал на един турски сарачки дюкян, който се намираше току срещу джамията, и със сарачина, когото казваха Хюсеин, нещо разговаряха. Н. Лазарков, С, 104. Валията Исмаил паша, като се научил, че българи има да знаят да правят кола, повиква Донча и Стояна, единият колар, а другият сарачин, [и] им дават материали, каквото е потребно, и те направиха две талиги с по два коня. Ст. Каракостов, ДЗ, 185.