САРÀЧНИЦА ж. Работилница на сарач; седларница. Завиха зад безистена, отбиха се в една сарачница и Дойчин купи ново синьо седло за кон. К. Петканов, ЗлЗ, 162. Тая чаршия представляваше мегданче, настлано с калдъръм още в турско време, заобиколено с казанджийници, сарачници и тенекеджийници. Ем. Станев, ИК I и II, 418. Той измина чаршията с нейните ханове, кръчми, сарачници, налбантници и железарски магазинчета, пред които всеки съботен ден евреи продавачи и селяни се отдаваха на безкрайни пазарлъци. Д. Димов, Т, 29. На третата или четвъртата година те изоставиха малкото дюкянче и наеха голям дюкян в търговската чаршия. Още месеци преди това казваха на своите селски купувачи: – От Димитровден нататък ще ни търсите в чаршията, в новия ни дюкян, на ъгъла срещу сарачницата на Реджеб ага. Д. Талев, ПК, 28.


Източник: Речник на българския език (онлайн)