САРДÒНИКСОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от сардоникс. От една страна – ножницата на кинжала, аналог на която има в Източен Тюркестан и в Корея, от друга – сардониксовата тока с ръбеста дръжка, възпроизвеждаща византийските, разпространени и в Централна Европа. ИНИМ, 1992, т. 9, 334. Сардониксови обици. Сардониксова камея. Сардониксова броеница.