САРКАСТЍЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество или проява на саркастичен; жлъчност, злобност, язвителност, остроезичие. Светлият смях на Алеко е съвсем различен от саркастичността и язвителността на Ст. Михайловски, който винаги е смръщен, готов да съди и да наставлява. Л. Кирова, СП, 91. Интересен и занимателен, макар един и същ, си остава Г. П. Стаматов. Действително, неговият ум избива в саркастичност, а сатирата почти никога не може да бъде художествена. Хип., 1925, кн. 3, 144.


Източник: Речник на българския език (онлайн)