САРМÀТСКИ1, -а, -о, мн. -и, прил. Геол. Който се отнася до сармат1. В цялото почти пространство от Тимок до Вит сарматските пластове лежат върху разни геологически системи, от най-старите до най-новите. Г. Златарски, ГБ, 185. Големи пространства от северната част на равнината са покрити с водопропусклив льос, лежащ върху кредни и сарматски варовици. Ив. Маринов и др., ХБ, 54. Да се изпълняват мерки за опазване на подземните води в сарматския водоносен хоризонт. ДВ, 2009, бр. 72, 93. Сарматски пясъчници.
САРМÀТСКИ2, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до сармати. Прабългарите се настаняват в Южна Русия в предишните територии на сарматите и живеят в съседство със сарматски племена. Сарматското изкуство има дълбока иранска основа. Н. Мавродинов, СИ, 21. Сарматското царство, което е било основано преди рождество Христово в днешна Русия, е било унищожено от готите. Л. Каравелов, Събр. съч. VIII, 1967, 530. Около пет хиляди сарматски воини се присъединили към римските легиони и заедно с римските войски дошли до бреговете на Англия. К, 1968, кн. 8, 24. По причина на разни непредвидени обстоятелства са ги [народите] накарали да са разпръснат. По този начин са поделили индийското племе от арийското, мидийското, сарматското. Т. Шишков, ИБН, 8. Сарматска царица.