САРХÒШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е характерен, свойствен за сархош, за пияница; пиянски. – Казаха ни, че искали да чествуват някакво българо-гръцко помирение. Найденов не се увлича от тая случка: – Сархошка работа! – отсича той. Хр. Бръзицов, НЦ, 177. Третиращи баналните, бохемски, „сархошки“ теми – виното, ученичките, вдовиците и т.н., тези стихотворения [първите печатани стихотворения на Фурнаджиев] са, общо взето, на нивото и изискванията на „Кво да е“. Ж. Авджиев, СЛ, 85.
– Друга форма: сарфòшки.