САРЪ̀К1, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Дълъг здрав прът, използван за носене, брулене, простиране и под.; върлина. Беше гологлав, по елек, в ръцете си държеше грамадна тояга – от ония саръци, дето нашенци пренасят с тях котлите, напълнени с джибри за ракия. Кр. Григоров, ОНУ, 100. В края на август взеха да брулят орехите, саръкът се мяташе край зида и Митата слушаше топуркането им. Р. Сугарев, СС, 91. Под самата стряха, пак на дървени куки, е положен дълъг, добре изгладен сарък, на който простираме прани дрехи. Т. Влайков, Пр I, 2. После ден-два след тоя разговор пряпорецът бе вече надянат на върлината (саръка). Б. Димитров, Я I, 138. В същото време са проснати на саръци в собата или на отвода сичките дрехи и дарове на момата. СбНУ V, 51. // Стесн. Прът за закачане на низи тютюн, за да съхнат; върлина. Всяка ръка се ниже поотделно на върви, наричани низи, които се закачат на специално наковани пръти, наричани саръци, или под самите стрехи, за да изсъхнат. Н. Колев, БЕ, 111. Низането на тютюна се извършва в повечето случаи от жените и децата в семейството, а приготвянето на саръците, рамките и скелетата е работа на мъжете. Г. Георгиев и др., ЕБ II, 36. Искра не възрази, не попита, не трепна дори, остави низата, която привързваше за дългия сарък, и тръгна безшумно и леко към улицата. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 308.
2. Количеството тютюневи низи, закачени на такъв прът. То, тая вечер няма да се спи... ще досвърша саръците сама... Л. Александрова, ИЕЩ, 81.
3. Прен. Много висок, слаб човек; върлина. Друга [мома] пое: / „Иване, мечка пустала, / Иване, дълги саръко!“. Ив. Вазов, Съч. XXII, 178.
– Тур. sırık ‘върлина’.
САРЪ̀К2, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Препаска за глава; гъжва, чалма. Тя е облечена с къса подшита салтамарка. На глава с морав фес, с тесен сарък наоколо. П. Тодоров, Събр. пр II, 330. Тя си въобразяваше някой млад момък от рода на Авансеразите, със сарък на главата, препасан с широка сабя. Н. Михайловски, ПА (превод), 140.
– Тур. sаrık ‘чалма, тюрбан’.