САРЪ̀ЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от сарък1 (в 1 знач.). Русаля беше вече до портата, издърпа саръчето, с което бе залостена малката вратичка, и излезе навън. П. Славински, ПЗ, 48.
