САТАНЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. 1. Култ към сатаната, преклонение пред сатаната (в 1 знач.). Наред със страха от магьосничествата, сатанизма и проклятията масово се ширел в Европа [през XVI – XVII в.] и страхът от нощта. Или страхът, че можеш да бъдеш погребан жив, докато спиш. Й. Велчев, ГИЗ, 559. В началото на 70-те години модата на сатанизма в САЩ и западните страни постепенно затихна. Диал., 1990, бр. 6, 15. Горещ защитник на ортодоксията, Андре Терив публикува интересни етюди върху сатанизма, окултизма, теософията и кабалата, а също така и редица портрети на съвременни писатели. Хип., 1929, кн. 5-6, 207.
2. Увлечение в мистика и демонични страсти. Под влияние на Байрона бях паднал през пловдивския си период. В някои мои неща има байронизъм и даже сатанизъм. Ив. Вазов, Събр. съч. III, 1975, 429. Самата тя [Яворовата лирика] е едно чудо и чудовище на съвременния и вечния „дух човешки“, на анархия и бунт, на богоборчество и сатанизъм. Ив. Мешеков, ТПД, 282. В „Епилог“ поетът сам ни обяснява този болезнен преврат, който го хвърля от светлия предел на вярата, на мечтите и идеалите в мрачния лабиринт на съмнението, отчаянието и сатанизма. Мис., 1902, кн. 2, 133.
3. Прен. Много злостно, жестоко, коварно отношение, действие или проява. Името на Начовича, окръжено с мрачна тайнственост, являющо се в хорските въображения като символ на някакъв политически сатанизъм, даваше на тоя вик срещу Цанковия компромис нещо, което смущаваше съвестта на провинциалните либерали. С. Радев, ССБ І, 426-427. Някои в своето фанатично увлечение дадоха скъпа дан за друг, нов световен ред. Сами мъченици, те с бесен сатанизъм издевателствуваха върху мъченицата си майка Родина. Хип., 1926, кн. 1-2, 1. Той е тъй безмерно раздразнен спрямо жената и детето си, че в тази раздразненост достига до сатанизъм. Той получава удоволствие, когато обижда по най-вулгарен начин жена си и детето си, когато ги измъчва и изтезава. БЖ, 1927, кн. 12, 159.