САТАНЍСТ м. Книж. Последовател на сатанизма (в 1 знач.). – Хората наистина вярваха, че има широка мрежа от сатанисти, че култът им е много разпространен. Ако дете от предучилищната се прибере у дома с особена синина, тутакси изкарват учителката сатанистка. Н. Розова, М (превод), 71-72. – За него [учителя] ли си дошъл? – прекъсна го рязко Венчев. – Той заслужава куршум, не само бой. Анархист, сатанист, нихилист и... и без всекакъв морал. Д. Талев, ГЧ 1987, 86. Повишеното внимание към тези младежки групи сатанисти може да има обратен ефект и чрез печата им се прави значителна реклама. Диал., 1990, бр. 6, 15.


Източник: Речник на българския език (онлайн)