САТЀН м. Копринен или памучен плат с гладка лъскава лицева повърхност и матова обратна страна. Беше облечена в дълга домашна роба от виолетов сатен. В. Геновска, СГ, 158. Вътре Ана постави най-хубавото, което притежаваха: настолна лампа с абажур от кремав сатен (тя сама го беше скроила и ушила), рафтчето с книгите на Евлоги. А. Гуляшки, Л, 15. Императорът, заобиколен от бляскави рицари, облечен в туника от ален сатен, посипан със златни кръстчета, също сочи с копие към българите. Ф. Попова-Мутафова, ДК, 37. Канцеларски ръкавели от сатен.
– От фр. satin по кит. собств. – Друга (остар.) форма: сатѝн.