САТИРЍК, мн. -ци, м. 1. Автор на сатири (във 2 знач.). Омразата на сатирика прониква до костите на онова, което той счита за зло, за да го уязви най-болезнено, а ако може, и да го унищожи. И. Паси, С, 1972, кн. 9, 232. Ботев публицистът и сатирикът ни учи, че винаги трябва да бъдем в бойна готовност с всички оръжия на литературните жанрове. В. Йосифов, Избр. тв І, 32. Най-известен от сатириците на древността е римския поет Ювенал. Т. Шишков, ТС, 175. Ще викнат те с въздишка: / „Умря в цвятуща младост!“. / Да, може да заслужа / от тях и панегирик, / или жестокий присмях / на някой див сатирик. Ив. Вазов, Съч. ІІ, 125.
2. Разг. Актьор, който изпълнява сатирични роли. Прегледах и сатиричната пиеса в 5 картини „Тайни“ от Боян Дановски и Славински, понеже била препоръчана да я играят нашите сатирици. Чудомир, Дн [еа].
– От лат. satiricus, фр. satyrique.