САТРÀП м. 1. Истор. Управител на военно-административна област в Персия и други държави в древността, който има неограничена административна и съдебна власт. Аз победих сатрапите на персийския цар при Граника. А. Каралийчев, ПГ, 85-86. Положението в Тракийския Херсонес се усложнява, защото там започват да действуват и отцепилите се от централната персийска власт малоазийски сатрапи. Ал. Фол, ИБЗД I, 135. Публикуваният фрагмент е документ от времето на Лизимах като сатрап на Тракия. ГНАМ, 2020, т. 14, 130. Войни с гърците, смущения във войските, бунтове от сатрапите, всичко това разслабило персийската държава. Й. Груев, КВИ (превод), 17.
2. Прен. Тираничен, жесток управник. Цели осем години тази преса ръкопляскаше на тиранина, който беше стъпил на врата на българския народ, и не искаше да знае, че три милиона хора пъшкат под ноктите на сатрапа. Ал. Константинов, Съч., 17. И най-жестоките сатрапи са се стараели да скрият престъпленията си от очите на хората, но рано или късно истината излиза наяве, колкото и дълбоко да е погребана тя. М. Марчевски, ТС, 128. // Разш. Властен, жесток, деспотичен човек. – Онзи сатрап е затиснал живота ми като воденичен камък. Даже ме шпионира. Б. Райнов, ЧВУ, 235. – После пак го бих, но вече нямах грях, с милост го пердаших, да го избавя от онези сатрапи, живот да му дам. Д. Вълев, Ж, 46. Пред плахия – сатрап, / пред смелия – принижен раб, / а зад гърба му с клюки дири / да го подбий. К. Христов, ЧБ, 125.
– От перс. през гр. σατράπης или лат. satrapes.