САТРÀПИН, мн. сатрàпи, м. Остар. Сатрап. Жителите от Тулча се оплакали на валията в Русчук. Но сатрапинът Асим паша дава заповед и хвърля ги всичките в тъмница. Хр. Ботев, Зн, 1874, бр. 19, 19. – Защо го направи, сатрапино неден – простенала тя. Ал. Томов, П, 95.