САТУ̀РНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Астрон. Който се отнася до планетата Сатурн. При разглеждане на някои въпроси на астрономията [Петър] Берон очевидно използува теориите на Лаплас за спътниците на Юпитер, за сатурновия пръстен, за формата на земята. Н. Бъчварова и др., ДПБ, 99. И по Сатурновата повърхност силният далекоглед открива петна, които от време на време менят своя вид. Предполага се обаче, че всички тези наблюдавани промени по повърхността на планетата имат повече отношение към нейната атмосфера. Г. Томалевски, АН, 259. Сатурнови спътници. Сатурнова орбита.
2. Който се отнася до древноримския бог Сатурн. Гърците са носили да продават по светът Юпитеровите стрели, Юнонините гривни, Бакхусовите „благодати“ и Сатурновите „косми“, а когато се появило християнството, то изтласкали остарелите свои богове, приняли евангелието и преобърнали Христовото учение наопаки. Л. Каравелов, Събр. съч. III, 1966, 41. А аз, видял веднаж края на Сатурновото владичество, считах, че е естествено и Юпитер да загине на свой ред. Аз бях се примирил с падането на великите богове. Д. Дебелянов, Съч. I, 232-233. Тоя ден се празнуваха сатурнови празненства, които траеха три дни. Тия дни се наричаха Сатурналии. П. Драгоев, С II (превод), 351. Сатурнов храм.
◊ Сатурнова дупка. Астрол. Период от 30 – 40 дни около датата на раждане на човека, през който лошото настроение, проблемите, неприятностите се обясняват с негативното влияние на планетата Сатурн. Как ни влияе Сатурновата дупка?