СÀУНД, мн. няма, м. Муз. Нежел. 1. Обикн. с опред. Музикално звучене с отличителни характеристики, които определят стиловата принадлежност на музикална композиция или на изпълненията на певец, група. Изготвяне ремикс на песен – чрез дигитална обработка се променят отделни нейни части по отношение на ритъм, темпо, саунд. СбНОИ 2019, 91.

2. Обработване и възпроизвеждане на звук и звукозаписи, при което се използва специална озвучителна техника.

Саунд дизайн. Муз. Нежел. Процесът на създаване, техническо обработване, оформление, монтаж и възпроизвеждане на звукозаписи, предназначени за съпровод на филм, театрална постановка, компютърна програма, видеоклип, видеоигра и др.; звуково оформление, озвучаване.

– Англ. sound ‘звук’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)